Bloomberg проучи натовареността на заводите на 5 от най-големите европейски автомобилни производители (BMW, Mercedes-Benz, Stellantis, Renault и VAG) и стигна до извода, че 14 от 31 големи завода са натоварени под 50%.
Нито един от тези пет не успя да се върне към нивата на производство отпреди пандемията. Нещата са особено лоши за Renault, който е затънал в преоборудване на заводи за производство на електрически превозни средства, които губят популярност, и Mercedes, която изобщо не е започнала работа от 2022 г. не може да увеличи производствените си обеми. Залогът на премиум марката за електрически автомобили с необичаен и неясен дизайн не проработи.
Ако погледнем географията на производството, Испания е в най-добра позиция: 5 от 6 фабрики нямат проблеми с натовареността, а само един завод има натовареност малко над 50%. А ситуацията е най-лоша в Италия - 3 от 4 фабрики са в червената зона и има неилюзорна вероятност да бъдат затворени. Акционерите на Stellantis дори заведоха дело срещу производителя (повечето италиански фабрики принадлежат към този концерн) поради укриване на слабости и завишени стойности на ценните им книжа.
Не напразно италианските власти изведнъж се оживиха: Министерството на околната среда се противопостави на забраната на двигателите с вътрешно горене от 2035 г., а италианският премиер Марио Драги публикува доклад от 400 страници, в който се казва, че миналите успехи на Европа се основават на евтини енергийни ресурси и износ за Китай. Сега трябва да закупуваме втечнен природен газ, който е с 50% по-скъп от тръбопроводния газ (в резултат на това газът е с 354% по-скъп, отколкото в САЩ), а електричеството е със 158% по-скъпо, отколкото в САЩ. Дори отбранителните поръчки (63%) през 2023 г. са направени в Съединените щати. Европейската икономика е станала просто неконкурентоспособна.
И съдейки по предложенията , изразени от Марио Драги, напускането на влиянието на САЩ изобщо не се обмисля. Има само абстрактни предложения като необходимостта от забавяне на екологичния дневен ред, ако той противоречи на икономиката, сключване на изгодни споразумения с доставчици на суровини (нима преди имаше наистина цел да се сключват Неизгодни такива?), интегриране на капиталовите пазари, премахване на противоречията в законите... Общо взето за всичко добро, против всичко лошо. По отношение на спецификата, може би има увеличение на разходите за отбрана. Но отново - защо тези отбранителни поръчки не се отправиха в САЩ?
Такава неясна политика доведе до факта, че най-старите предприятия в Германия, предимно промишлени, масово фалират. Броят на големите фалити през първата половина на 2024 г. се е увеличил с 41%. Не е изненадващо, че румънската Dacia вече е автомобилен производител №1 в Европа. Произвежда най-евтините автомобили и сега те заемат водеща позиция на европейския пазар. Същият Volkswagen става твърде скъп за хората.
Няма коментари:
Публикуване на коментар